Черно, бяло, зелено, червено, синьо, оранжево, кафяво и сиво-цветовете на изолационните обвивки на електрическите проводници обикновено имат свои собствени символични значения. Ето защо, когато настройвате нови осветителни тела, в допълнение към изключването на прекъсвача, трябва също да определите значението на всеки цветен проводник, който срещате.
Първоначално на жилищното електричество в Съединените щати липсваше системна система за цветно кодиране и дори нямаше стандарт за правилното му използване. Малко след като Едисън представи електрическата светлина през 1879 г., застрахователната индустрия започна да издава насоки за безопасност. Първият официален набор от насоки се появява през 1881 г., обхващащ капацитет за адресиране, изолация и инсталация. Той обаче не класифицира цветовете на проводниците.
През 1882 г. Националната противопожарна асоциация на застрахователите (NBFU) също приема ранни правила за безопасност. През 1893 г. Националната електрическа застрахователна асоциация започва да се опитва да обедини различните насоки и разпоредби за електрически инсталации в щатите, като предлага национален стандарт за кодиране за изграждане на окабеляване на осветителни и захранващи инсталации.
Първият национален електрически кодекс (NEC) беше предложен от NBFU през 1897 г., но той също пренебрегна стандартизацията на проблемите с цвета на проводниците. По-късно, през 1928 г., NEC актуализира своите стандарти, като едно от изискванията е установяването на цветен код за заземяващите проводници, който става бял или естествено сив. Тези цветове също бяха забранени за използване върху живи и неутрални проводници.
Допълнителна система за цветно кодиране е въведена от NEC през 1937 г., позволявайки цветно-кодирани проводници да се използват в „много-разклонени вериги“, уточнявайки, че три-разклонените вериги трябва да използват черни, червени и бели проводници. Повече клони могат да имат допълнителни цветове, като жълто и синьо.
През 1953 г. NEC промени цвета на заземяващия проводник на зелен или гол проводник. Зеленото също беше забранено за използване върху проводници на вериги (като живи и неутрални проводници).
Версията на NEC от 1971 г. въвежда цветно много-разклонително кодиране, въпреки че бели, естествено сиви, зелени и жълто-зелени ивици все още се запазват и тези цветове също са забранени за заземителни проводници. Този стандарт изостави строгите изисквания за цветово кодиране на проводниците на веригата, тъй като нямаше достатъчно цветове за разграничаване на системи, напрежения и вериги.
Понастоящем в Съединените щати заземяващите проводници са зелени, жълто-зелени ивици или оголени; нулевите проводници трябва да са бели или сиви; и проводниците под напрежение могат да бъдат черни, червени, сини, жълти, оранжеви или жълти, в зависимост от напрежението.
Тези цветови стандарти са-базирани в САЩ; други държави имат различни кодове (канадските са много сходни). Например Австралия и Нова Зеландия използват същия цвят на заземяващия проводник като САЩ, а неутралните им проводници са сини или черни. Освен това проводниците под напрежение могат да бъдат с всеки цвят, различен от заземяване и нула. Червено и кафяво са препоръчителни цветове за едно-фазни проводници, докато червено, бяло и синьо са препоръчителни цветове за много-фазни живи проводници.
Обединеното кралство наскоро (2004) промени системата си, за да се съобрази с Международната електротехническа комисия (ЕК). Цветът на заземяващия им проводник (жълто-зелени ивици) остава непроменен, но цветът на неутралния проводник се променя от черен на син. По същия начин еднофазните-проводници, преди това червени, сега са кафяви. Освен това маркировките и цветовете за много-фазните линии в Обединеното кралство се промениха: L1 се промени от червено на кафяво, L2 от жълто на черно и L3 от синьо на сиво.
